Първото българско дело в Люксембург ще се гледа в четвъртък Европейският съд ще тълкува що е „неправомерно извличане и ползване” на бази данни по казуса „Апис” срещу „Лакорда” Първото българско дело пред Съда на Европейските общности ще се гледа в четвъртък, 27 ноември. Делото бе образувано по искане на Софийския градски съд за тълкуване на текстове от Директивата за базите данни. Ищец по делото е основаната още през 1989 г. фирма-производител на правно-информационни системи „Апис”, а ответник – наскоро регистрираната „Лакорда” АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис” Горан Горанов. През февруари 2006 г. Горанов напусна със скандал предприятието на ищеца след неуспешен опит да изключи останалите съдружници и само 3 месеца по-късно основа конкурентната компания „Лакорда”. Според „Апис” ответникът „Лакорда” е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни. В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира обезщетение в максимален размер. Закрилата на базите данни е уредена в българския Закон за авторското право, който в тази си част почти изцяло възпроизвежда разпоредбите 9-а Директива на Европейския парламент и Съвета от 1996 г. По тези норми все още няма наша съдебна практика, а европейската е ограничена до няколко случая, свързани с бази данни за спортни залагания. По тази причина българският съд е отправил въпроси за това как следва да се тълкуват някои съществени понятия от директивата – какво означава извличане, как се определя дали извлеченото съдържание е съществено в количествено или качествено отношение, по какви критерии следва да се установи наличието на извличане и др. Особено съществен е въпросът доколко се ползват със закрилата на закона бази данни с нормативни и съдебни актове, които са публично достъпни. В свое становище до Съда в Люксембург ответникът „Лакорда” пледира, че базите данни с нормативни актове и съдебна практика не се закрилят от закона поради публичния им характер. Нещо повече, адвокатите на ответника настояват европейските магистрати да не излизат с тълкуване, тъй като текстовете на директивата и българския закон били достатъчно ясни и добре дефинирани. Според специалисти в областта на авторското право обаче, тезата, че правните бази данни не се закрилят от закона е несъстоятелна и няма да издържи в Съда. Доказателство за това е фактът, че базата данни на иначе свободно достъпния за гражданите на Европа правен портал EUR-Lex, съдържащ всички европейски норми, се предоставя за търговско използване само след подписване на лицензно споразумение. В този смисъл са и изпратените до Съда в Люксембург становища на Министерския съвет на Република България и на Правната служба на Европейската комисия, както и на ищеца „Апис”. На заседанието в четвъртък европейските магистрати ще изслушат устните изложения на страните по делото по въпросите, повдигнати от Софийския градски съд. Свои становище ще изложат и юридически експерти на българското правителство и на Европейската комисия. Очаква се най-късно в 6-месечен срок след заседанието Съдът в Люксембург да се произнесе с тълкувателно решение, което ще е задължително за всички съдилища на държавите-членки.