Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2010 18:27 - Съдружници и собственици в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност
Автор: apis Категория: Бизнес   
Прочетен: 1625 Коментари: 0 Гласове:
0




Съдружници и собственици в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност

05 март 2010

Съдружниците в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражняват трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, те се осигуряват в това си качество. Осигурителните вноски трябва да се внасят върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности квалификационни групи професии.

Съдружник, който извършва трудова дейност по управление и контрол, който не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноски в това си качество. Ако извън дейността по управление и контрол, съдружниците полагат личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващи се лица, те подлежат на осигуряване и на това основание.

Например ако собственик на ЕООД, чиито предмет на дейност е извършване на финансови услуги, само участва в управлението на фирмата без да предоставя финансови услуги, то  тогава той се осигурява само като  управител. Ако обаче освен, че управлява фирмата, той работи и като финансов консултант, то той полага труд като самоосигуряващо се лице и трябва да се осигурява и в това си качество.

Не подлежат на осигуряване съдружниците, които не упражняват трудова дейност в дружеството и единственото възнаграждение, което им се полага са дивиденти разпределени от печалбата.

 

Тук още заглавието още не е както трябва. Трябва да бъде Съдружници и собственици в търговски дружества се осигуряват в дружеството в зависимост от вида на упражняваната трудова дейност. И още нещо – абсурдно тези две групи осигуряващи се лица да се вмъкват под един знаменател, както в тази бележка. Съдружниците и собствениците на ТД се осигуряват по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Т.е. те попадат  в групата на т. нар. самоосигуряващи се лица. Тези които са по ДУК са приравнени към трудовите, т.е. осигурени за всички рискове. Може например собственик да бъде нает по ДУК в собствената си фирма, стига да не е еднолично дружество – друг собственик или съдружник да го наеме. В този случай само съдружника или собственика ще се осигурява и като самоосигуряващо се лице и по ДУК. В никой друг случай.             За повече подробности вижте АПИС ФИНАНСИ - Определяне реда за осигуряване на физическите лица, собственици или съдружници в търговски дружества, или работещи по договор за управление и контрол и указания– 26-1663-1 от 06,10,2005 г., 26-1611-1 от 29,07,2005 г. и

Решение № 7327 от 9.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2778/2007 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков

чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО

-------------------------

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение "Социално осигуряване" (ТПСО) - гр. София срещу Решение № 256 от 10.10.2006 г. по адм. дело № 99/2006 г. на Софийския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че при извършена финансова ревизия по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване в търговското дружество с ограничена отговорност "ВОП" ООД, Ботевград, е било констатирано нарушение в режима на осигуряване при съдружника Васил Недков Вацов. Според отразеното в констативната част на съставения ревизионен акт за начет, този съдружник е подавал годишни данъчни декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица, в които е декларирал, че получава доходи по договор за управление и контрол, а и в съдебното решение по регистрацията на дружеството е посочено обстоятелството, че той е управител на дружеството. Въз основа на тези данни контролните органи са приели, че Васил Недков Вацов подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което са доначислили дължимите и невнесени осигурителни вноски (за разликата между направените вноски от този съдружник на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина до пълния размер на дължимите за него осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО), заедно с дължимите лихви за просрочие - справка № 1 към ревизионния акт. С Разпореждане № 1932 от 8.11.2005 г. началникът на отдел ОВКО при ТПСО - гр. София е приел за правилни констатациите и направените въз основа на тях изводи в ревизионния акт и е разпоредил сумата на начета по този акт да бъде внесена по съответната сметка на ДОО. Подадената срещу това разпореждане жалба по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО е отхвърлена от касационния жалбоподател с Решение № 71 от 23.12.2005 г.

Търговското дружество е оспорило законосъобразността на това решение пред Софийския окръжен съд. В жалбата са инвокирани следните доводи:

Дружеството е основано през 1990 г. като събирателно, а през 2003 г. е преобразувано в дружество с ограничена отговорност. За управител е избран съдружникът Васил Недков Вацов, но с него не е сключен договор за възлагане на управлението и за тази му дейност няма уговорено плащане възнаграждение). Съдружниците били приели, че всеки един от тях ще получава възнаграждение за положен личен труд в дружеството и това било залегнало в дружествения договор. Така че доходите, декларирани от съдружника Васил Недков Вацов по Закона за облагане доходите на физическите лица, били възнаграждение за личен труд в качеството му на съдружник, а не възнаграждение по договор за управление на дружеството. Освен това контролните органи неправилно били съставили ревизионен акт за начет от 1.01.2000 г., защото дружеството до 2003 г. е било събирателно, т. е. дружество на личността, а не на капитала, което означава, че съдружниците в него са убедили своите усилия и възможности за извършването на съвместна търговска дейност. Поради това за този период от време всички съдружници, вкл. и Васил Недков Вацов, са самоосигуряващи се лица и са внасяли съответните осигурителни вноски в това си качество.

С посоченото по-горе решение Софийският окръжен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърденото от него разпореждане № 1932 от 8.11.2005 г. на началника на отдел ОВКО. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че Васил Недков Вацов не може да бъде определен като задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО само защото е управител на търговското дружество. А от заключението на вещото лице, изпълнило съдебно - счетоводна експертиза по делото било видно, че възнаграждението, което Васил Недков Вацов е получавал било възнаграждение за положен личен труд, а не възнаграждение по договор за управление. Всички съдружници в дружеството са получавали възнаграждение на това основание и не било установено в съдебното производство Васил Недков Вацов да е получавал възнаграждение на друго основание за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2004 г.

Решението на Софийския окръжен съд е правилно по своя краен резултат.

Управлението на едно търговско дружество може да бъде възложено на един съдружник, на няколко съдружници или да се осъществява от всички съдружници заедно. То може да бъде възложено и на лице, което не е съдружник - чл. 84, ал. 1 и 2 от Търговския закон (ТЗ) за събирателното дружество и чл. 135, ал. 2 от същия закон за дружеството с ограничена отговорност. Управлението на събирателното дружество се възлага с дружествения договор (чл. 84, ал. 1 ТЗ). До създаването на новата ал. 6, която сега е вече ал. 7 на чл. 141 ТЗ (ДВ, бр. 58 от 27.06.2003 г.) за управлението на дружеството с ограничена отговорност също е било достатъчно възлагане с решение на Общото събрание въз основа на дружествения договор, но след 27.06.2003 г. отношенията между съдружниците и управителя, особено когато той не е съдружник, вече се уреждат освен с избор от Общото събрание, още и с договор за възлагане на управлението.

Не се спори между страните, че съдружникът Васил Недков Вацов е бил избран от Общото събрание за управител на дружеството и по силата на чл. 79, ал. 2 ТЗ (за времето когато "ВОП" ООД е било събирателно дружество), а след това по силата на чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ, е бил вписан в търговския регистър като такъв. Не се спори между страните и досежно обстоятелствата, че Васил Недков Вацов е получавал ежемесечно възнаграждение през целия ревизиран период и че няма сключен между него и дружеството договор за управление.

Спорът между страните е дали това възнаграждение е било изплащано на Васил Недков Вацов в качеството му на управител на дружеството или е било изплащано за полаган от него личен труд, в т. ч. и по управлението на дружеството.

За да получи отговор по този въпрос Софийският окръжен съд е назначил съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице по нея - Златка Танева Добрева от гр. София - е дала писмено заключение, според което "основанието за ежемесечно начисляваното и изплащано възнаграждение на Васил Недков Вацов, както и на всички останали съдружници, са били решения на Общото събрание, с които са били индивидуализирани възнагражденията на всеки съдружник за полаган от него личен труд". Вещото лице е посочило още, че "за процесния период от 1.01.2000 г. до 31.12.2004 г. не бе констатирано изплатено възнаграждение на Васил Недков Вацов на друго основание".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че на вещото лице е била възложена една ненужна съдебна експертиза, при това със задача, която по своята същност е отговор на правен въпрос, чието решение се състои единствено в преценката на доказателствата по делото.

Нещо повече - насоката на правния спор е неправилна. Дори съдружникът Васил Недков Вацов да е получавал месечното си възнаграждение за неговия личен труд по управлението на дружеството, това все още не означава, че той е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване. Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен). Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора. Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО.

През призмата на посочения критерий, изразеното от контролните органи на НОИ, а след това и от касационния жалбоподател, становище, че и съдружниците, които управляват дружеството без договор за управление и получават възнаграждение за този си труд, са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, представлява едно недопустимо разширително тълкуване на тази разпоредба. Недопустимо, защото един от принципите при тълкуването на правото е, че когато правната норма установява задължение или тежест, тя не може да бъде тълкувана разширително.

Неразширителното (стриктното) тълкуване на чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО води до извода, че задължително осигурени лица по смисъла на тази разпоредба са лицата, които са изпълнители по договори за управление, независимо дали са и съдружници, а стеснителното тълкуване - че задължително осигурени лица са само изпълнителите по договор за управление, които не са съдружници в търговското дружество.

От данните по делото е видно, че съдружникът Васил Недков Вацов няма сключен с дружеството договор за управление, поради което той не е изпълнител по такъв договор и не е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО. Затова като е отменил решението на касационния жалбоподател и разпореждането на началника на отдел ОВКО, Софийският окръжен съд е постановил едно правилно по своя краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 256 от 10.10.2006 г. по адм. дело № 99/2006 г. на Софийския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apis
Категория: Бизнес
Прочетен: 64410
Постинги: 21
Коментари: 6
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол